Search Suggestions
      събота, 05.07.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Осем учени с награда „Питагор“, д-р Мерилин Ал Шариф е млад учен на годината

          Осем учени получиха награда „Питагор“ на Министерството на образованието и науката (МОН) в четиринадесетото издание на конкурса за принос в науката. За първи път във всяка от категориите бяха присъдени отличия отделно за утвърден и за млад учен. Това съобщиха от МОН.

          В областта на природните и инженерните науки бяха отличени двама утвърдени учени – проф. д-р Иво Гръбчев от СУ „Св. Климент Охридски“ и проф. д-р Маргарита Попова от Българската академия на науките (БАН). Наградата за млад учен в тази област заслужи гл. ас. д-р Калин Стайков от СУ „Св. Климент Охридски“.

          - Реклама -

          Проф. д-р Иво Гръбчев от Медицинския факултет на СУ има важен принос в усилията на учените да преодолеят все по-нарастващата устойчивост на бактериите към прилаганите в медицинската практика антибиотици. Той прави и задълбочени in vitro изследвания на антитуморната активност на нови съединения срещу различни туморни клетъчни линии.

          Основните постижения на проф. д-р Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към БАН са свързани с чистотата въздуха и лекарствата. Тя работи върху получаването на нови наноразмерни материали като катализатори на процесите по опазване околната среда и като носители на лекарствeни вещества.

          Изследванията на гл. ас. Калин Стайков от Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ са насочени към неутронните звезди и черните дупки.

          Призовете за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината също са два. Спечелиха ги проф. д-р Ирена Костова от Медицинския университет в София и проф. д-р Павлина Долашка от Института по органична химия с Център по фитохимия към БАН. За млад учен тази област беше отличена гл. ас. д-р Мерилин Ал Шариф от Институт по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН.

          Основните научни интереси на проф. д-р Ирена Костова са в областта на лекарствената химия на биологично активни органични лиганди и техни лантанидни комплекси. Заради постиженията си тя е включена в топ 1% на учените в света според рейтинга на учените с най-голям принос в развитието на съвременната наука на Станфордския университет, както и според класацията на Elsevier.

          Проф. д-р Павлина Долашка има голям принос за получените нови биологично активни компоненти (БАК) и смеси, изолирани от черноморски и градински охлюви, раци и растения.
          Д-р Мерилин Ал Шариф участва в разработването на виртуални библиотеки, съдържащи данни за 32 съединения от растителен произход, които са изследвани за потенциалната им активност срещу различни коронавируси (SARS-CoV, MERS- CoV, HCoV 229E, TGEV и PEDV).

          Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки беше връчена на доц. д-р Явор Милтенов, а за млад учен – на гл. ас. д-р Андриана Спасова.

          Филологът доц. Милтенов от Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ на БАН се занимава с изследването на българския език, литература и култура през Средновековието. Основните му постижения са свързани с обогатяването на научното знание за средновековната българска литература и език.

          Д-р Спасова работи в Института за литература към БАН и посвещава изследванията си на Найден Геров. Един от най-важните резултати от нейната работа е откриването на учебниковия ръкопис „Българска история“.

          В тазгодишното издание на конкурса „Питагор” се състезаваха 34 учени.

           
          Министър-председателят Кирил Петков връчи наградата за млад учен в областта на науките за живот и медицината на гл. ас. д-р Мерилин Ал Шариф. Приносът й е за изследвания за превенцията и лечение на болести като вирусни и бактериални инфекции, астма, хронична обструктивна белодробна болест, възпаление на белите дробове, белодробно увреждане и белодробна фиброза.

          „Горд съм от постиженията на младите български учени. Чрез тях доказваме достойно мястото си не само в Европа, но и в света. Това е поредното доказателство за качеството на българското образование и високото ниво на българската наука“, заяви премиерът Кирил Петков.
          Осем учени получиха награда „Питагор“ на Министерството на образованието и науката (МОН) в четиринадесетото издание на конкурса за принос в науката. За първи път във всяка от категориите бяха присъдени отличия отделно за утвърден и за млад учен. Това съобщиха от МОН.

          В областта на природните и инженерните науки бяха отличени двама утвърдени учени – проф. д-р Иво Гръбчев от СУ „Св. Климент Охридски“ и проф. д-р Маргарита Попова от Българската академия на науките (БАН). Наградата за млад учен в тази област заслужи гл. ас. д-р Калин Стайков от СУ „Св. Климент Охридски“.

          - Реклама -

          Проф. д-р Иво Гръбчев от Медицинския факултет на СУ има важен принос в усилията на учените да преодолеят все по-нарастващата устойчивост на бактериите към прилаганите в медицинската практика антибиотици. Той прави и задълбочени in vitro изследвания на антитуморната активност на нови съединения срещу различни туморни клетъчни линии.

          Основните постижения на проф. д-р Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към БАН са свързани с чистотата въздуха и лекарствата. Тя работи върху получаването на нови наноразмерни материали като катализатори на процесите по опазване околната среда и като носители на лекарствeни вещества.

          Изследванията на гл. ас. Калин Стайков от Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ са насочени към неутронните звезди и черните дупки.

          Призовете за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината също са два. Спечелиха ги проф. д-р Ирена Костова от Медицинския университет в София и проф. д-р Павлина Долашка от Института по органична химия с Център по фитохимия към БАН. За млад учен тази област беше отличена гл. ас. д-р Мерилин Ал Шариф от Институт по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН.

          Основните научни интереси на проф. д-р Ирена Костова са в областта на лекарствената химия на биологично активни органични лиганди и техни лантанидни комплекси. Заради постиженията си тя е включена в топ 1% на учените в света според рейтинга на учените с най-голям принос в развитието на съвременната наука на Станфордския университет, както и според класацията на Elsevier.

          Проф. д-р Павлина Долашка има голям принос за получените нови биологично активни компоненти (БАК) и смеси, изолирани от черноморски и градински охлюви, раци и растения.
          Д-р Мерилин Ал Шариф участва в разработването на виртуални библиотеки, съдържащи данни за 32 съединения от растителен произход, които са изследвани за потенциалната им активност срещу различни коронавируси (SARS-CoV, MERS- CoV, HCoV 229E, TGEV и PEDV).

          Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки беше връчена на доц. д-р Явор Милтенов, а за млад учен – на гл. ас. д-р Андриана Спасова.

          Филологът доц. Милтенов от Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ на БАН се занимава с изследването на българския език, литература и култура през Средновековието. Основните му постижения са свързани с обогатяването на научното знание за средновековната българска литература и език.

          Д-р Спасова работи в Института за литература към БАН и посвещава изследванията си на Найден Геров. Един от най-важните резултати от нейната работа е откриването на учебниковия ръкопис „Българска история“.

          В тазгодишното издание на конкурса „Питагор” се състезаваха 34 учени.

           
          Министър-председателят Кирил Петков връчи наградата за млад учен в областта на науките за живот и медицината на гл. ас. д-р Мерилин Ал Шариф. Приносът й е за изследвания за превенцията и лечение на болести като вирусни и бактериални инфекции, астма, хронична обструктивна белодробна болест, възпаление на белите дробове, белодробно увреждане и белодробна фиброза.

          „Горд съм от постиженията на младите български учени. Чрез тях доказваме достойно мястото си не само в Европа, но и в света. Това е поредното доказателство за качеството на българското образование и високото ниво на българската наука“, заяви премиерът Кирил Петков.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Ново откритие на НАСА хвърля светлина защо Марс е останал пустинен и безжизнен

          Откритие, направено от роувър на НАСА, дава ключ към загадката защо Марс е безплоден и необитаем, докато на Земята животът винаги е процъфтявал, съобщава...

          Слънцето изхвърли масивна плазмена структура за шести път за седмица

          За шести път през последната седмица Слънцето изхвърли масивна плазмена структура, съобщи ТАСС, позовавайки се на Лабораторията по слънчева астрономия към Института за космически...

          Има ли душа изкуственият интелект?

          С напредъка на генеративните технологии и „разговарящите машини“ въпросът, който доскоро звучеше като научна фантастика, все по-често присъства в университетски аудитории, парламентарни дебати и...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions