„Действащата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ е от 1996 г.“, каза Надежда Йорданова.
„След това България се присъедини към Европейския съюз, правната система се усложни, много се промени обществено-икономическият живот. Промениха се и обществените потребности за това в какво трябва да бъдат обучавани младите юристи, какви знания и умения трябва да придобият“, допълни правосъдният министър.
По думите ѝ „всички тези обстоятелства показаха, че с изменения в един или друг хорариум или предмет в програмата няма да може да се отговори на тези потребности и наложи изработването на изцяло нов нормативен акт“. „Затова до няколко дни Министерството на правосъдиетно на Република България ще публикува за обществено обсъждане проект за изцяло нова Наредба“, съобщи Йорданова.
„На първо място, осъвременяваме набора от дисциплини, които ще изучават юристите. Засилваме обучението по Право на ЕС, освен като отделна дисциплина, регламентираме, че то трябва да се изучава и в рамките на всички останали дисциплини. Въвеждаме като задължителна дисциплина Защита правата на човека. България, за съжаление, е на челните места на държавите, които не изпълняват повече от 5-10 години решения на Европейския съд по правата на човека“, информира министърът на правосъдието.
„По-големият проблем, с който за съжаление се сблъсквам ежедневно, е, че когато говорим за фундаментални човешки права, за фундаментални принципи, срещам неразбиращи погледи. Не само на граждани, а и на юристи. Този дефицит не може да се преодолее само със специализирани курсове за работещите юристи. Става въпрос за ценности и те трябва да бъдат възпитавани“, категорична е Йорданова.
„Третата голяма промяна е, че предвиждаме, единен държавен изпит. Юридическата професия пряко засяга тъканта на обществения живот, съдбите на хората и затова юристите трябва да завършват при еднакъв стандарт“, заяви тя.
Според нея хората, които упражняват юридическата професия, е много важно да имат две базисни умения. „Първото е добре да владеят езика – говоримо и писмено, да имат висока езикова култура. А второто – да имат логическа мисъл. Голяма част от практикуването на юридическата професия изисква способност да мислиш логически, да анализираш и да обобщаваш информацията, да вървиш от конкретното към абстрактното и обратното“, каза правосъдният министър.
„Един от основните проблеми, който се поставя от студентите и от бизнеса е, че младите юристи завършват без способности да напишат договор, молба, да не говорим за искова молба. Това е един от начините да решим този проблем – като посочим, че освен теоретичните знания, обучението по „Право“ трябва да дава и конкретни практически умения“, смята Йорданова.
Тя съобщи, че за първи път в нормативен акт се формулират цели на обучението по „Право“, които да осигуряват придобиването на практически умения и компетентности за формулиране и защитаване на правна теза, анализ на съдебната практика, решаване на казуси, извършване на научно-юридическо проучване, включително на работа с национални и чуждестранни правно-информационни системи, академично писане, включително подготовка и писане на есе, академична статия, дипломна работа и коментар на съдебна практика.
Участие в дебати, реторика и съдебна реторика, подготовка и провеждане на преговори по юридически казус, подготовка на проекти на юридически документи, включително на договори, правни съвети, искови молби, отговори на искови молби, подготовка на пледоарии, съдебни актове и други процесуални документи, професионални отношения с колеги, клиенти и граждани, търсещи юридическа институционална помощ и съдействие, както и юридическа професионална етика са друга част от целите, заложени в нормативния акт за обучението по „Право“.