За шестдесет и четиригодишната арменка Луиза, родена и израснала в София и работирла над 20 години като началник-склад в голямо строително предприятие, кризата не е извънредна. Не обявена на 13-и март и няма да приключи на 14 април. Всекидневна е и продължава вече над три години.
“Където живеех беше общинско жилище и дойдоха реститути, които си от взеха след 20 години апартамента и пет години водих дела, но не можах да се преборя. И общината трябваше да ми даде жилище, обаче при това положение ето ме къде съм -в социален дом.”, разказва Луиза.
Домът е един от няколкото на територията на София за временно настаняване на хора като Луиза. Той, за разлика от единствения в столицата кризисен център за безсрочно настаняване на бездомни, все още не е под карантина, поне засега. Това обаче не помага на Луиза, защото правото й да е там изтича след броени дни. Центърът под карантина пък, в който в момента са 56 души, така или иначе в края на март затваря.
От няколко години солидарната кухня “Храна, а не война”, в която доброволци готвят заедно с социално изолирани хора, е убежище за Луиза и стотици като нея. Тя им помага да оцелеят не просто физически, но им дава и възможността да се почувстват част от общност. Заради извънредното положение, тяхната дейност също е поставена под карантина.
В положението на Луиза са още стотици хора. В условията на върлуваща пандемия, освен храна, те нямат също и предпазни средства, нито пък им е обяснено как да се пазят. Галина и колегите обаче търсят начин да помогнат и в тази ситуация.
И докато солидарните и социалните кухни към църквите и не само, са под карантина и дейността е придобила почти нелегален характер, предвид обстановката на обща извънредност, то храмовете остават отворени, а литургиите разрешени.